Не е нужно, струва ми се, да пояснявам какво чудо е баницата. Само ще изтъкна няколко факта. Едно време, много, много отдавна, по време на турското присъствие в земите ни, както мъдро се изрази политическият ни колос Желев, имало масрафчии. Длъжността им била нещатна, но все таки по нещо прокапвало от занаята им. Та масрафчията трябвало да посрещне подобаващо всякой башибозук или турски големец отдалеч, осигурявайки, не за своя сметка разбира се, всякакви сгодии за господарите. Една от големите сгодии била баницата.

И след години баницата е на почит - и министър ще я уважи, че и митничар няма да я подмине, та може и Кобурга да похапва нощем баничка.

Но откъде това очарование? Ако щете от масрафа при правенето или златния й вид, но най вече от вкусовите й качества.

Няма да преогорчавам с многословие майсторите пекари и баш домакините, които тозчас желаят да извъртят едно такова чудо, но им трябва хъс и още малко опит.

Дами и господа, предлагам на вниманието ви една баница, един вихър на вкусовете, който неслучайно е сред най-апетитните печива в познатия ни свят.

Продукти:

5 яйца;

кафена чашка олио;

около 150 грама масло;

чаена чаша кисело мляко;

чаена чаша прясно мляко;

чаена лъжичка сода бикарбонат;

половин кило по-сухичко, но мазно сирене;

5 кори с диаметър около 45 - 50 сантиметра;

За тестото за корите нищо няма да кажа, защото все някой е недоволен и има какво да добави. Колкото къщи има толкоз и теста за баници и питки. Добре е корите да са тънко разточени от безквасно тесто и да са кръгли, 45 - 50 сантиметра в диаметър.

За плънката:

Потрошавате яйцата, разбивате ги и прибавяте към тях прясното и киселото мляко. Като получите еднородна смес, бухвате и содата.

Докато сместа си бухва тихичко, в отделен съд натрошавате сиренето. Прибавяте го и него към леко шумящата смес.

След туй всяка кора помазвате деликатно с олио и разпределяте по нежната й плът от плънката. Няма да се получи добро обмазване, ако не подходите с любов - сякаш галиш, галиш...

Кората завивате лекичко на рулце и навивате като охлюв в тавата, която трябва да е намазана, ама отвътре. Полагането и наването на корите трябва да е, като че полагаш за сън своето си дете.

Туряте в сгорещена фурна тази белолика прелест.

Като почнат да й червенеят страните, както червенеят страните на мома, играеща ръченица, заливате с разтопеното масло по целия й лик.

Намалявате огъня и чакате. Гледате я, като да е най-лична мома, и чакате, докато дойде мига, в който ще си кажете - по-добро не може да е!

А после... И отпосле пак леко с нея. Оставете я да си почине и вдишайте аромата й.

Бавно похапвайте, с притворени очи, защото това е сладост голяма.