Идиличен е есенно – зимния сезон. Хората се прибират по домовете след изтощителни почивки и в усещането им за уют влиза вкусното ястие.
По Австрията танцуват валс по Коледа, че и вино надигат.
В Германията по площадите трапези редят с наденички и всевъзможен деликатес, да не поменавам че са безчет бирите, ако и да е зима.
В Русия вече висят в платнени торбички пелмените и чакат да ги парнат във врял бульон и да ги похлупят със сметана.
А ние... Ние имаме един традицоинен спорт през зимата, който е своеобразен трибой – кисело зеле, боб, и свинско. Като хранителна добавка на тоз ми ти фитнес, професионалистите капват червено вино или ракийка, че дори и чесньовец похрупват.
Нека не отегчавам домакините, които пожелателно гледат към готварската книга, а муза нямат.
ЗИМНА СГОДИЯ
Като почнем да си приказваме за кисело зеле, то е като да си одумваме комшиите или да спорим за футбол. Или да маскарим някой политик – тема без край!
Зеленцето, стига да не е отстояло от лятото все си е харно.
Насечете една яка зелка на ситничко, но не на пюре, около 5 – 6 килца.
Запазете и сокчето, че без него не може да минем!
Туряме през времето на първия аперитив, който със зеленце и олио е уникален, кило свински гърди да се позапържат леко до цвят на руско злато. Като казвам гърди мислете за мащабите на силиконова богиня – едри и крехки.
Бобеца, както казват, ако не е родопски не бил хубав. Не се мамете! Всеки дядо или баба на който и да е пазар ще ви продаде много вкусен боб. Трябва да го сварите, разбира се.
Със запържените месенца и подварения боб оформяме един ансамбъл със посеченото зеле.
Нека да е в тавичка, моля!
Прибавете малко мащерка – колкото са два грама марихуана и червен пипер – солидно. Към това метнете и 4 – 5 смачкани скелидки чесън.
Туряте това нетестено печиво да чуе в печката – сиреч - да му кипнат сосовете и после го оставяте на тих огнец, дорде остане на мазнинка и да се поожари леко.
След това идва представителната кавалерия – глава белени скелидки чесън и дамата на вечерта – бутилка троянска сливова.